НОВИ ПРОДУКТИ
Регистрация за бюлетин







В България се шият почти всички европейски марки

Цветомир Цанов е завършил "Международни икономически отношения" (МИО) и "Финанси" в УНСС. Той е главен асистент, доктор по икономика в катедра "МИО и бизнес" в УНСС. Специализирал и работил по различни изследователски и консултантски проекти във Франция, Испания, Италия, Гърция. Автор е на много анализи за състоянието на сектора "Облекло и текстил" в България. Последният от тях е за добри производствени практики в бранша и е изготвен по проект "Достоен труд за доставчиците и подизпълнителите на мултинационалните компании", изпълняван от КНСБ, КРИБ и БСК и финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси".

За пръв път през 2016 г. износът на текстил и облекла надхвърли 2 млрд. евро. Какво се крие зад тази статистика?

- Секторът е най-големият работодател в преработващата промишленост и осигурява 1/5 от работните места. През 2016 г. продажбите зад граница са на обща стойност 2.03 млрд. евро, което е над 8% от общия износ на страната. Практически 90% от текстилната продукция, произведена в България, се реализират в останалите страни от ЕС. Зад тези числа всъщност "се крие" по-висока производителност и средни експортни цени - резултат от по-висока добавена стойност на единица изделие - например чрез затваряне на цялостен производствен цикъл, както и чрез нишови производства. Интересна е съпоставката на данните за последните 10 години. През 2007 г. (влизането на България в ЕС) реализираните зад граница текстилни и шивашки изделия са за близо 1.9 млрд. евро, осигурявани от над 150 хил. работещи в сектора. През 2016 г. съпоставимата и дори малко по-висока обща стойност на реализираната зад граница текстилна продукция е произведена от приблизително с 1/3 по-малко работещи в сектора.

Какви са средните експортни цени на българската текстилна и шивашка продукция и какъв е трендът?

- Отчитайки в известна степен ограниченията на този показател - говорим за осреднени числа на голям брой разнородни продуктови групи - трендът е положителен. Ако направим съпоставка с 2007 г. - една от пиковите за българския текстилен износ, средните експортни цени през 2016 г. са приблизително с 1/3 по-високи. Нещо повече, в основни продуктови групи като дамски костюми, ансамбли, сака, рокли, поли от тъкани платове прирастът за същия период е близо 40%; при дамски палта, якета и блузони - над 60%, а при дамски ризи и блузи - близо 80%. При мъжки палта, якета и блузони от трикотаж прирастът за същия десетгодишен период е над 100%, а при дамски трикотажни якета и палта - над 50% (при 46% осреднен прираст общо за групата на трикотажните изделия).




Колко са производствените предприятия в бранша и каква е тенденцията, фалират ли фирми?

- По данни от статистиката по съответен код на икономическа дейност за последните години има близо 4400 фирми производители на облекло и близо 600 на текстил и текстилни изделия. Това са нереално високи стойности. По експертна оценка броят на реално функциониращите с осигурени подходящи, прилични условия на труд конкретно в подотрасъл "Облекло", е поне с 1/3 по-малък. Това може да се проследи и ако се анализират веригите на доставки в сектора.

Своеобразни носещи колони са няколко десетки предимно големи предприятия, сред които се открояват около 30 фирми, преобладаваща част с чуждестранна собственост, която не е офшорна, или под други скрити форми. Сред тях са дружества като "БТБ България", "Дзалли", "Балконф", групата предприятия в България около "Пирин-текс" (Rollmann), "Фелдхюс БГ", местните поделения на австрийската Sportalm, на френската Lise Charmel Industrie и др. В подгрупата на производители на текстилни изделия, платове, прежди се открояват "Е. Миролио", "Сафил - клон Булсафил". В допълнение към местните производствени дружества фирмите изграждат и структури от поделения извън България (като БТБ, "Фелдхюс"). Всички те стриктно съблюдават местното законодателство - данъчно, трудово, социално, и са коректни данъкоплатци. В групата на големите могат да се причислят и няколко фирми с изцяло българска собственост, които имат изградени задгранични поделения в САЩ, Сърбия, Молдова, Виетнам, като "Аглика", "Калинел" и "Яна". Структурата "компания майка - задгранични поделения" е характерна за мултинационалните компании и конкретно в производството на облекло и в рамките на континентална Европа често възниква на основата на фамилна собственост. Такъв профил забелязваме и в България. По отношение на въпроса за фирмените фалити притеснителна по-скоро е информацията за това, че водещи инвеститори в бранша обмислят оттегляне от страната.

Какво е разпределението на фирмите от сектора по региони?

- Водещи предприятия има във всички планови региони. Трудоемкостта на производството на облекло обяснява защо дейността се установява предимно в региони с по-високи равнища на безработица. Най-голяма концентрация по показател брой предприятия наблюдаваме в Югозападен и в Южен централен регион. Налице са обаче предприятия и в големи градове като Русе и Плевен, в индустриални зони като тази край Пловдив.

Твърде често се коментират условията на труд и ниското заплащане на шивачките. Какви са актуалните нива на заплащане в бранша и какви са тенденциите?

- Средните месечни работни заплати в производството на облекло са около 600 лв. По данни на НОИ средният осигурителен доход в сектора (изключвайки ръководен персонал) за периода януари - май 2017 г. клони към 700 лв. Има водещи производители, които предлагат и с 20-30% по-високи нива на заплащане в производството, осигуряват допълнително материално стимулиране, полагат значителни усилия да мотивират и задържат хората, да развиват знанията и уменията им. Като контрапункт, отчитайки и това, че производство може да се изгради при съпоставими или по-ниски нива на заплащане в съседни страни като Сърбия, Македония, с възможност за наемане на работници с изградени не по-лоши трудови навици. Имаме примери за подобни решения от страна на предприемачи в сектора, което е опция за справяне с текучеството. Притеснително е опасността от оттеглянето на инвеститори поради липсата на работна ръка да не се превърне в тенденция. Това е сред предпоставките инвестициите да стагнират и е сериозно предизвикателство за развитие през следващите години не само на сектор "Облекло и текстил", изискващо спешни мерки.

В редица случаи големи производители в сектора са и най-големият работодател за съответната област. Например "БТБ България" в Русе. По правило водещите предприятия са коректен работодател, извършили са множество инвестиции за изграждане на подходяща технологична база за създаване на добри условия на труд. Те отделят средства за обучения, за материално стимулиране, предоставят и редица социални придобивки. Организират вътрешнофирмени професионални обучения (в т.ч. по дуалната система и чрез осигуряване на месечна стипендия) и специализирани курсове (езикови, професионално-профилирани и др.). Водещите предприятия се придържат към добри производствени практики и условия на труд и се сертифицират по международните стандарти за управление. Чуждестранни инвеститори и големи компании в сектора са в основата на прилагане и налагане на добри практики и стандарти в областта на корпоративната социална отговорност. Например Бизнес инициатива за социално съгласие (BSCI), Етична търговска инициатива. Това е добрата, "светлата" страна на сектора, която категорично преобладава и е водеща, макар и често не толкова видима медийно, и практически няма общо с експонирани некоректни работодатели, лоши условия на труд и пр.

Известно е, че секторът работи основно по поръчка на чуждестранни възложители. Как е организирана работата на ишлеме?

- Без претенции за изчерпателност в България се шият основно на ишлеме почти всички европейски марки масово производство в средния ценови сегмент. Именно водещата група предприятия е в основата на осигуряване на поръчки от множество възложители, главно европейски. Тези предприятия се кооперират, превъзлагат поръчки, често работят с между 20 и 30 (отделни случаи до 40) местни малки и средни предприятия подизпълнители, които се интегират във веригите на стойността и доставки на утвърдени възложители. Нещо повече, това обуславя изграждането на истински производствени клъстери, които са business-driven, а не стимулирани административно или чрез грантово финансиране. Работата за чуждестранни възложители помага на българските компании да израснат. Големите предприятия осъществяват както капиталовложения, така и трансфер на технологии и ноу-хау за фирмите подизпълнителки. Водещите инвеститори не само внедряват в собствените дружества системи за управление на вътрешнофирмените работни процеси, но нерядко инициират подобни процеси и в подизпълнителите. Натрупването на опит и експертиза в подизпълнителите в отделни случаи води и до специфични вторични ефекти. Например коопериране с утвърдени европейски мебелни компании от страна на местни производители на домашен текстил, поддоставки при изработването на вътрешна тапицерия за автомобилни производители. Българските фирми не са само подизпълнители и доставчици, но се развиват и като предприемачи, които желаят да работят с по-висок клас клиенти и към чиито изисквания следва да се пригодят. Например BSCI сертификацията е задължително условие от La Redoute, El Corte Inglés и др. представители на водещи марки.

Какви са прогнозите ви за развитие на сектора?

- Секторът задържа позициите си на водещ икономически сектор в България и към 2017 г. Водещите фирми плюс десетките подизпълнители около тях определят неговия "гръбнак". Ако в допълнение прибавим фирми, ориентирани в нишови производства (на домашен текстил, на диверсифицирани плетачни изделия), като "Брод трико", "Крис фешън" и др., имаме основата за жизнеспособността и конкурентоспособността на сектора 10 години след пълноправното членство на България в ЕС. Доколко тя ще се задържи и в бъдеще е въпрос на предприемаческа инициативи и таргетирана подкрепа. Ключов проблем е преодоляването на отлива и все по-осезаемата липса на работна ръка в сектора. Един от големите въпроси също е какви са възможностите за осигуряване на още по-висока добавена стойност и в бъдеще, което да придаде допълнително тласък на доходи и инвестиции. Примерът на Португалия 30 години след присъединяването й към ЕС показва, че това е по-скоро възможно. Там секторът е със сходна преимуществено експортна специализация и съпоставимо, малко по-високо от това в България, число на работещите, които създават двойно по-голяма в стойностно изражение експортна продукция за около 4 млрд. евро. По съвпадение и минималната работна заплата в Португалия е приблизително 2 пъти по-висока от тази в България. Развиването на иновации, на нишови продуктови сегменти, интегрирането във веригите на стойността на големи европейски възложители е сред факторите, довели до успех.

Интервюто е взето от Мара ГЕОРГИЕВА